Във всяко творение се крие част от душата на твореца, а красотата му е отражение на неговото вдъхновение! Това бе първото, което ми дойде на ум, когато мислех как да представя следващия участник в рубриката 22 ВЪПРОСА. Това е Кети Стойчева – жена с много творчески таланти, свързани с рисуване, музика, танц, интуиция и много естетика.
Усещам себе си свързана с всяка природна стихия и вярвам, че тя се отключва и проявява в мен и чрез мен, подпомагайки процесите ми на личностно развитие в точното време и място.
Творяща, разгръщаща се през различни нюанси и тонове, създаваща музикални произведения и картини от различните етапи и процеси в живота, през които преминавам с желание за дълбока осъзнатост, израстване и свързаност с душата ми.
Да се вдъхновявам и да вдъхновявам с моето усещане за света през дарбите и уменията, които придобивам всеки ден, припомняйки си силата си и коя съм.
Да прощавам първо на себе си и после на другите, да приемам и да пускам, смело вървейки напред с Вяра във висшия план и Благодарност за уроците. /още се уча/
На още любов!
Ако трябваше да нарисувам образ на женствеността, той би бил абстрактно проявление, съчетаващо в себе си сила и уязвимост, защото тези две качества често се припокриват в различни форми на женското изразяване. Женствеността може да бъде изобразена чрез плавни линии и цветове, които напомнят за природата — нежно цвете, извор вода или красив изгрев. Божествено проявление, сътворено в мекота и твърдост, сияние, отразяващо палитра, пълна с безкрайности.
Красотата на свързаността ми със света, който създавам в и за себе си. Благодарност към твореца за даденото, за отнетото, за уроците, за това което бях, съм и ще бъда.
Може би моите неотработени страхове! Но без моята сянка, нямаше да осъзная, че всъщност тя е дар, който ми помага да открия своята светлина. Само приемайки, че нося както светлина, така и тъмнина, ще съумея да приема и претворя себе си, разгръщайки пълния си потенциал в това си земно превъплъщение.
Моето детство ухаеше на топъл домашен хляб и сладки кубарийки, поръсени със захар. Бонбони в джоба с вкус на мечти и сбъдване. Аромат на природа, откъснати от дърветата ябълки с усещане за игривост и любопитство за света. Свежо усещане за мокра трева и ръце, заровени в пръстта, играещи си с нея. Пречистване, зареждане, свързване. Пресни топли мекици с мед, направени от любящите ръце на мама и баба. Ухания на уют и смисъл. Ухание за истинско присъствие и живот.
С цвят на изгрев.
Кодирано богатство от вкусове и цветове, засято в недрата на жаждата за претворяване в следващи енергийни структури, покълващи в търсене на всички възможни варианти за разцъфване и разгръщане на пълния потенциал напред във вечността.
Молитвата в подкрепа на вярата!
ОБИЧАМ да сътворявам чудеса – в светлина, цветове и форми! С бои и глина, с движения и глас от душата! ОБИЧАМ да сътворявам чудеса – онези малки истински докосващи сърцето! Отварям пространство и летя, нагоре с трепет там, където… Преплитам нежни ухания от билки, сгушени в топлина от огън и земя. Вълшебни благоухания притихват сетивата, приютяват ме в прегръдката на творчески импулс за красота! Парченце глина и един лечебен кристал… под звуците на нежна мантра там се сливат… Танцуват те, тъй нежно с есента, преплитайки се в безкрайна симетричност! Портал магичен пак отварят нов, за път, по който да творя с любов! И да достигне тя до вашите сърца, за да се слее с вечността!
„Стопанката на Господ“
Всеки миг и всеки ден… всеки спомен осъзнат и сътворен, през истината за този свят красив, през уроците и път понякога трънлив. Път, по който срещам аз души, докосващи ме в подкрепа, понякога разпадащи ме на парчета, но винаги оставящи подаръци в подкрепа.
Общуване и споделеност в дълбока истинност, чисто намерение и обич. Докосване през светлина и автентична ярка споделеност.
За това, че понякога от страх забравям своята истинска сила.
Не! Прошката е освобождаване от всякакви окови, тогава грях не съществува, а само опитност и желание за учене, осъзнаване и развитие.
Творецът в развитие!
Човек, който признава своята дуалност в троичния свят, приема я и я разгръща, без отричане, до степен на максимално доближаване до усещането си за божествено проявление, претворявайки се в енергийна същност, достатъчно осъзнаваща творението, че да се стреми към това да стане сътворец, създаващ в светлина и любов, истина и смисъл.
Нищо не умира, само се трансформира и премества на следващо ниво за развитие.
Безкрайните възможности за усъвършенстване и себепознание
